Д-р Наум Симоноски: Много млади жени имат железен дефицит още преди да забременеят
Хематологът не препорчва прием на хранителни добавки без консултация със специалист
Д-р Наум Симоноски завършва Медицински университет София през 2008 г. Специалност Клинична хематология придобива след специализация в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания София, където продължава да работи. Д-р Симоноски извършва диагностика и терапия на заболявания на кръвта, кръвотворните органи и органите на лимфната система в Медицински център ФемиКлиник.
Д-р Симоноски лекува анемии, тромбоцитопении, левкопении, остри и хронични левкемични заболявания, увеличени лимфни възли, лимфопролиферативни заболявания, миелопролиферативни, мелодиспластични заболявания, нарушения в кръвосъсирването. Хематологът обясни за читателите на в. „Доктор“ какви са причините и симптомите на железния дефицит.
Д-р Симоноски, колко често се среща желязодефицитната анемия?
Според СЗО железният дефицит е най-често срещаният хранителен дефицит в света, който засяга около 30% от населението. Самата желязодефицитна анемия се свързва с повишена заболеваемост и смъртност, намалена продуктивност на работното място, нарушения в когнитивното развитие на децата. Ето защо желязодефицитната анемия представлява социалнозначим проблем. Затова трябва да бъде адекватно превентирана, навреме диагностицирана и лекувана. Това означава да се открие и лекува още когато възникне. В противен случай анемията ще се задълбочи, след което няма да може да се възстановят нормалните стойности на хемоглобина.
Кога възниква железен дефицит в човешкия организъм?
Ако кръвното изследване покаже, че пациентът има някаква анемия, тогава трябва да се определи дали анемията е следствие на намалена продукция или на повишена деструкция на червени кръвни клетки. Намалената продукция на еритроцити (нисък хемоглобин) може да е следствие от някакъв дефицит, например желязодефицитна анемия. В този случай трябва да се потърси причината за железния дефицит, иначе лечението ще бъде само симптоматично. Когато се намери причината, пациентът може да бъде лекуван етиологично и така да се елиминира напълно проблемът. Ако лечението е само симптоматично, след неговото преустановяване пациентът отново ще получи анемия и ще се върти в порочен кръг.
Желязодефицитната анемия възниква, когато приемът на желязо и депата на желязо в тялото не са достатъчни, за да се поддържа нормалното кръвотворене на червени кръвни клетки. Недостатъчният внос на желязо с храната води най-често до желязодефицитна анемия. Има и заболявания, които се манифестират чрез анемия, но тогава проблемът е вторичен. Над 90% от желязодефицитните анемии възникват от недостатъчен внос на желязо с храната. Тялото може за известно време да компенсира този дефицит, но когато депата се изчерпат, вече няма ефективна еритропоеза (кръвотворене на червени кръвни клетки) и се проявяват симптомите.
Какви са симптомите на желязодефицитната анемия?
При всички възрастови групи тази анемия се характеризира с еднакви симптоми. Преди всичко това е отпадналост и лесна уморяемост при минимални физически усилия. Ако човек с нормални стойности на хемоглобина изкачва десет стъпала без усилие, то за човек с нисък хемоглобин преодоляването
на тези стъпала ще бъде истинско предизвикателство – ще се задъхва, ще получава сърцебиене. Впоследствие ще загуби и мотивация за работа, тъй като няма сила, съответно ще взима болнични, ще отсъства от работа, няма да може да върши нормалните си ежедневни дейности. Майките на малки деца например си обясняват умората с грижата по децата, но реално проблемът може да е хематологичен – някаква анемия.
Кои храни съдържат най-много и пълноценно усвоимо желязо?
Има разлика в съдържанието на желязо и в неговото усвояване при храните с животински и храните с растителен произход. Най-високо съдържание на желязо имат храни с животински произход. Това са червените меса и на първо място телешкото, след него свинското и накрая пилешкото. Съдържанието на желязо в зеленчуците е с две трети по-малко от това в месото. Погрешно се смята, че спанакът съдържа много желязо, но в действителност то е три пъти по-малко от съдържанието на желязо в месото. Този факт е важно да се знае, защото в днешно време и храненето се е превърнало в мода. Много хора избират да се придържат към вегетариански или вегански начин на хранене, или избягват някои храни, за които са прочели някъде, че са вредни. Но рано или късно тези хора достигат до изчерпване на желязото в депата.
Освен непълноценното хранене, друга причина за желязодефицитна анемия се среща при жените във фертилна възраст. Кървенето през ежемесечния менструален цикъл на жените трябва да се компенсира. Ако цикълът е по-дълъг, рано или късно се стига до изчерпване на депата с желязо и до желязодефицитна анемия.
Всичко това е бенигнена патология. Не говорим за малигнената патология – злокачествените заболявания и свързаната с тях желязодефицитна анемия. Има също редки хематологични заболявания, съпроводени с анемия. Например при таласемията има анемия, но тя е следствие на генетична мутация, а феритинът и желязото са с нормални стойности.
Много хора си самоназначават изследвания и започват да приемат железни препарати. Какво ще ги посъветвате?
Добре е да се прави здравна профилактика, като на шест месеца всеки човек си пуска изследване на кръвна картина. Тя е достатъчна, за да се види дали са нормални стойностите на хемоглобина. Ако се установи някаква анемия, трябва да се разбере каква е тя – дали е следствие на дефицит на желязо, или следствие на дефицит на витамин В12 и фолати. Това са две различни по произход анемии и с различен начин на проявление. Желязодефицитната анемия е хипохромна и микроцитна, което означава, че самият еритроцит е малък и в него се съдържа малко количество хемоглобин. Докато при дефицита на В12 и на фолиева киселина еритроцитът е голям, мегалопластен.
Често се дават на пациентите и двата продукта – и желязо, и фолиева киселина плюс В12, което обаче не е професионално. Необходимо е да се определи точно каква е анемията и тогава да се пристъпи към адекватно лечение.
Другият ми съвет е хората да не си самоназначават железни или други препарати, защото зад една кръвна картина стои много информация, която може да се интерпретира правилно само от хематолог. Защото един хематолог има много опит – всеки ден интерпретира между 50 и 100 кръвни картини. При
анемия трябва да се направи консултация с хематолог, който ще назначи адекватната терапия. Ако пък проблемът е злокачествено заболяване, то ще се
засече по-рано и ще може навреме да се реагира.
Какво е важно да знаят бременните жени за превенцията на железния дефицит?
За съжаление доста млади жени имат железен дефицит още преди да забременеят, като по време на бременността този дефицит само ще се задълбочи и няма да може да се компенсира, независимо от промяна на хранителните навици и от приема на хранителни добавки. Затова още в началото на бременността, ако кръвната картина покаже по-ниски нива на хемоглобин, трябва да се изследват нивата на желязо,
феритин, трансферин, желязосвързващ компонент и се направи задължително консултация с хематолог, който може адекватно да прецени резултатите. Добре е също тези нива да се проследяват и през целия срок на бременността. Но не е правилно да се приемат каквито и да било добавки без консултация с лекар.
Автор на интервюто: Мара Калчева за „Доктор“ и www.zdrave.to
