Метаболитният синдром и инсулиновата резистентност са често срещани състояния, свързани с повишен сърдечно-съдов риск и развитие на атеросклероза.
В клиничната практика те се разглеждат в контекста на ранната профилактика, оценката на индивидуалния риск и необходимостта от комплексен подход към пациента, който включва начина на живот, лабораторните показатели и при нужда медикаментозна терапия.
В това интервю с кардиолога д-р Ценка Бонева обсъждаме как метаболитните нарушения влияят върху съдовата система, защо често протичат без симптоми и каква е ролята на ранната диагностика за предотвратяване на усложнения.
Д-р Бонева, какво стои зад диагнозата „метаболитен синдром“ и как влияе върху здравето на сърцето и съдовете?
Метаболитният синдром представлява комбинация от рискови фактори, които увеличават риска от развитие на захарен диабет, миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Диагнозата се поставя, когато са налице поне три от следните фактори: повишено артериално налягане, високи стойности на триглицеридите, увеличена обиколка на талията, повишена кръвна захар и ниски стойности на HDL или т.нар. „добър“ холестерол. Метаболитният синдром представлява нарушен метаболитен профил, който често присъства и при захарен диабет тип 2.
А какво представлява инсулиновата резистентност?
Инсулиновата резистентност е патофизиологичният механизъм зад това състояние. Клетките стават нечувствителни към инсулина, който организмът произвежда, и в кръвта започват да циркулират високи количества инсулин и глюкоза. Това състояние, заедно с метаболитния синдром, поддържа хронично възпаление в организма, което води до ендотелна дисфункция.
Какво означава ендотелна дисфункция?
Ендотелът е вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Когато тя е увредена, съдовете губят способността си адекватно да се разширяват и се ускорява процесът на натрупване на атеросклеротични плаки.
Затова метаболитният синдром и инсулиновата резистентност не са само ендокринологичен проблем, а изискват и оценка от кардиолог.
Каква е ролята на кардиолога в тези случаи?
Натрупването на атеросклеротични плаки е дълъг кумулативен процес, който често протича без симптоми. Пациентите могат да се чувстват напълно здрави и въпреки това да имат сериозно изразена атеросклероза.
Ролята на кардиолога е да оцени индивидуалния рисков профил на пациента, състоянието и функцията на артериите и при необходимост да предприеме мерки – чрез немедикаментозна профилактика или медикаментозно лечение.
А какво трябва да знаем за липидния профил?
Основните показатели в разширения липиден профил са общ холестерол, HDL („добър“ холестерол), LDL („лош“ холестерол), VLDL (липопротеините или частиците, които пренасят триглицериди в кръвта) и триглицериди.От всички тях най-голямо значение за профилактиката има LDL холестеролът, защото той има директно атерогенно действие и участва в образуването на атеросклеротични плаки.
Каква е ролята на „добрия“ холестерол?
HDL холестеролът има защитна функция, но сам по себе си не е панацея и не представлява защитна броня, когато останалите показатели са извън норма. Високите триглицериди и ниският HDL холестерол често се срещат при хора с инсулинова резистентност, метаболитен синдром, нездравословен начин на живот, тютюнопушене, затлъстяване, хроничен стрес и възпаление.
Възможно ли е слаб човек също да има неблагоприятен липиден профил и сърдечносъдов риск?
Абсолютно възможно е. Слабият човек не е автоматично защитен от дислипидемия и развитие на атеросклероза.Тук генетиката има много голямо значение. Има слаби хора с наследствена хиперхолестеролемия, както и пациенти с хормонални нарушения, които също могат да доведат до повишени стойности на холестерола и повишен кардиологичен риск.
Каква е ролята на начина на живот и кога се налага медикаментозна терапия при висок холестерол?
Отново трябва да подчертаем значението на начина на живот. Хората, които се хранят нездравословно, пушат и не спортуват, са с по-висок риск от нарушения в липидния профил. Важно е да се отбележи, че такива отклонения могат да се наблюдават и при слаби хора.
Контролът на липидния профил понякога налага медикаментозна терапия с т.нар. статини. Често пациентите, след като получат назначение, започват да четат за възможните странични ефекти и сами решават да прекратят приема. Това поставя въпроса – какво се случва, ако не се приемат лекарствата за холестерол?
Пропускането или спирането на терапията повишава индивидуалния сърдечносъдов риск. Статините са медикаменти, които намаляват синтеза на холестерол в черния дроб.
Освен основния си ефект за понижаване на холестерола, те имат и т.нар. плеотропни ефекти – свързани със стабилизиране на атеросклеротичните плаки. Това е особено важно при пациенти с установени сърдечносъдови заболявания, преживян инфаркт, инсулт или поставени стентове, тъй като намалява риска от усложнения.
Съвременната терапия включва и други медикаменти, които често се комбинират със статините. Част от тях намаляват резорбцията на холестерол в червата, а новите направления в липидологията включват моноклонални антитела и генна терапия, прилагани при по-тежки случаи, когато стандартното лечение не е достатъчно ефективно.
Страничните ефекти от статините не са чести, а ползите им значително превишават рисковете. Терапията е дългосрочна, тъй като дислипидемията не е временно състояние, а хронично нарушение.
Спирането на статините може да доведе до т.нар. ребаунд ефект – връщане на високите стойности на липидите, понякога дори по-високи от първоначалните. Това увеличава риска от дестабилизиране на атеросклеротичните плаки и съответно – от сърдечносъдови инциденти, особено при високорискови пациенти.
Затова статините не трябва да се спират без лекарска консултация.
Може ли пациент, който приема статини, да не спазва хранителен режим?
Отговорът е категоричен – не. Организмът има компенсаторни механизми, но когато нездравословното хранене е постоянно – богато на наситени мазнини, бързи захари и индустриални трансмазнини – то има силен атерогенен ефект.
Статините подобряват липидния профил, но не могат да компенсират напълно нездравословния начин на живот. Затова терапията винаги трябва да бъде комбинирана с подходящ хранителен режим и двигателна активност.
Наднорменото тегло и борбата с него също са дългосрочен процес. Все по-често пациентите търсят бързи решения, включително медикаменти или инжекционни терапии за редукция на тегло, но устойчивият резултат изисква цялостна промяна в начина на живот.
Какво е мнението на кардиолога за медикаментите за редукция на тегло?
Медикаментите, използвани в миналото за редукция на тегло, са имали неутрален, а в някои случаи и неблагоприятен сърдечносъдов профил. За разлика от тях, новите медикаменти – GLP-1 агонисти – показват доказан благоприятен ефект върху сърдечносъдовото здраве в големи рандомизирани клинични проучвания.
Важно е да се подчертае, че това са лекарства, предназначени за лечение на пациенти със захарен диабет и затлъстяване. Те не се използват с козметична цел и трябва да бъдат назначавани от лекар. Въпреки сърдечносъдовите си ползи, те могат да имат странични ефекти, най-често гастроинтестинални, които трябва да бъдат преценени индивидуално от специалист.
Ако човек свали няколко килограма, ще се подобри ли сърдечносъдовото му здраве?
Наднорменото тегло влияе негативно на сърдечносъдовата система по няколко механизма. На първо място се наблюдава задръжка на сол и вода, което повишава артериалното налягане. От своя страна високото кръвно налягане уврежда сърцето, води до неговото задебеляване и втвърдяване и с времето може да доведе до сърдечна недостатъчност.
При пациентите с наднормено тегло често се установява и увеличена обиколка на талията, което е свързано с инсулинова резистентност и метаболитен синдром.
Затова редукцията на тегло със сигурност подобрява част от рисковите фактори, но тя е само една част от цялостната картина и не е единственото решение. Важно е контролът да бъде комплексен и при необходимост да включва и медикаментозна терапия.
Какъв двигателен режим бихте препоръчали на хората с наднормено тегло?
Важно е да се започне постепенно. Дори с малки стъпки – ежедневни разходки, ходене, а след това постепенно включване на по-интензивна активност като бягане, плуване и аеробни упражнения, съобразени с възможностите на човека. Не трябва да се пренебрегват и силовите упражнения, разбира се, в рамките на допустимото. Изграждането на мускулна маса повишава базовия метаболизъм, а физическата активност като цяло подобрява метаболитния профил. Освен стандартните медицински препоръки, много важно е и емоционалното здраве – да бъдем позитивни, да сме заобиколени от хора, които обичаме, и да имаме време за нещата, които ни носят радост.
Разходки сред природата, музика и време за себе си, всичко това допринася за по-добро сърдечно здраве.
