Затлъстяването може да бъде симптом на синдрома на поликистозните яйчници
Д-р Наталия Петракиева завършва Медицински университет Плевен през 2012 г. Специалност Акушерство и гинекология придобива през 2017 г. Професионалните ѝ интереси са в областите на детско-юношеска гинекология, естетична гинекология, онкогинекологията и хирургията. От 2018 г. д-р Петракиева е преподавател към Катедрата по акушерство и гинекология на Медицински университет-София. Работи в Първа гинекологична клиника и в кабинет по детско-юношеска гинекология към СБАЛАГ „Майчин дом“, както и в Медицински център „ФемиКлиник“. Разговаряме с д-р Петракиева за гинекологичните проблеми в детско-юношеска възраст.
Д-р Петракиева, с какви проблеми се занимава детско-юношеската гинекология?
Детско-юношеската гинекология се занимава с проблемите на женските репродуктивни органи при момичетата до 18-годишна възраст. Този възрастов диапазон включва три периода, в които се
наблюдават специфични проблеми и заболявания. Първият период започва от раждането до 12-ия ден. Вторият е по-спокоен – две седмици след раждането до началото на пубертета. Третият период обхваща пубертета до навършване на 18 години.
Какви проблеми може да има в гениталиите на съвсем малки бебета?
Тъй като те все още са под въздействието на хормоните на майките, може да се получи хормонална криза на новороденото. Точно през този период може да се открият анатомични аномалии и малформации на влагалището, матката, яйчниците и гръдните жлези на малките бебета. Още при първите посещения при педиатър той трябва да огледа всички органи и системи, включително и външните гениталии на бебето, за да се увери, че всичко е наред. Съответно трябва да обучи майката как е нормално да изглеждат бебешките гениталии, за да може периодично да ги оглежда за проблеми. Ако има някакво съмнение за отклонение от нормата, педиатърът трябва да насочи бебето към детски гинеколог.
Какви са проблемите в следващата възраст?
Две седмици след раждането падат нивата на хормоните у бебето и то навлиза в полово спокойния си период, който продължава до началото на половото съзряване – около 8-годишна възраст. Типични за този период са възпаленията на външните генитали – вулвитите. Те могат да прераснат във вулвовагинити, при които от възпалението се засяга и влагалището на детето. Риск от такива възпаления има при носенето на памперси, а също при замърсяване
от ръцете на детето или от инфекции в носоглътката. Усилията да се приучи дете след 1 годинка да ходи на гърне, вместо да носи памперс, се отблагодаряват многократно след това.
Възможно ли е възпаления на гениталиите да възникнат след ползване на обществени басейни?
Да, възможно е. За да възникне вагинит или вулвовагинит, може да играе роля не само възпалителната компонента. От прекаленото хлориране на водата и използването на агресивни препарати при поддръжката на басейна може да има и алергична компонента за вулвовагинита.
При децата вулвовагинитът може да настъпи освен от бактериална инфекция или като алергична реакция, и от паразити. Например чревните паразити – остриците – могат да мигрират от ануса към влагалището. Рисков фактор също е носенето на неподходящо бельо.
В тази възраст на детето родителите често се сблъскват и с травми на гениталиите вследствие на игра на катерушки или каране на колело. В такива случаи е важно да се търси помощ при детски гинеколог, който да прецени травматизма и правилно да лекува травмата.
Какви проблеми имат момичетата в най-сложната възраст – пубертета? На каква възраст те съзряват полово?
Забелязва се тенденция на по-ранно съзряване, но промяната не е драматична. Единични са случаите, в които откриваме по-ранни белези на генерализирано съзряване или на нарастване на едната гърдичка, на окосмяване в интимната зона или в подмишниците. Добре е родителите да обръщат внимание на тези неща и ако детето е много малко, например седемгодишно, да го заведат на детски гинеколог. Причината може да е растящ фоликул, хормонопродуциращ тумор или нещо друго. Трябва да се направят пълни изследвания за функцията на всички жлези с вътрешна секреция. Ако се изключи тежка патология, която да причинява ранното полово съзряване, много често стигаме до извода, че причината е в храната или други външни фактори.
Когато те се изолират, нещата се нормализират. Например поставяме детето на диета без пилешко месо и ограничаваме останалите храни, богати на фитоестрогени – соеви, бобови и др. Така развитието на момичето бързо влиза в нормалните граници и то си дочаква полово съзряване, когато това се очаква. Но за да бъдат мерките ефективни, трябва навреме да се направи адекватна оценка от специалист.
Кои са най-честите проблеми на девойките в пубертета?
След развитие на вторичните полови белези – нарастване на гърдите и окосмяване, са нужни още 1 – 2 години, за да стане съзряване по всички механизми и се появи първата менструация. Най-късно тя се появява на 16-годишна възраст. В първите две години може нормално да има всякакви отклонения на менструалния цикъл. Но след това, ако има по-сериозни отклонения, трябва да се търси лекарска помощ.
Момичетата идват често с оплаквания за вагинално течение. В този период трябва да се разграничи дали течението е физиологично, дължащо се на съзряване на влагалищната лигавица и на шийката на матката, или е резултат от възпаление. Действието на половите хормони предизвиква съзряване и излизане на ендоцервикалния епител вследствие дразненето от влагалищното съдържимо. Получава се ектопия на шийката на матката под действието на хормоните и така се усилва влагалищната секреция. В тези случаи няма заболяване. Но има и друг вариант, при който течението е следствие на вагинит – възпаление от бактериална, гъбична или друга инфекция, за което трябва да се назначи лечение.
Освен възпаления на външните гениталии, може да има и възпаление на вътрешните полови органи при девойките – матката, фалопиевите тръби, яйчниците. Това е по-вероятно след започването на полов живот, макар че не е изключено да стане и преди това.
Изключително важно е при възпаления да се сложи правилна диагноза и се започне навременно лечение, за да се запазят детеродните възможности и да няма трайни последици за фертилитета или за цялостното генитално здраве на момичето.
Открива ли се при девойките синдромът на поликистозните яйчници?
Типичен проблем при девойките е акнето. То често върви ръка за ръка с менструалните нарушения. Може да е съпроводено и със засилено окосмяване. Всеки един от тези проблеми изисква да се търси детски гинеколог, за да се изясни дали не става въпрос за синдрома на поликистозните яйчници. Това е общо метаболитно заболяване, което засяга не само производството на женските хормони, но и функциите на много други жлези, засяга също въглехидратния метаболизъм. Затова е нужно по-задълбочено диагностициране. Важното е, че може да се помогне на тези момичета да излязат от порочния кръг, в който се намират. Като се регулира менструалният цикъл, изчезва и акнето. Това подобрява многократно качеството им на живот и социалното им общуване.
Днешните девойки са много по-пълни от предишното поколение. Влияе ли зле затлъстяването на функционирането на половата система?
Затлъстяването също е част от синдрома на поликистозните яйчници. Първото, което правим за тези млади момичета, е да ги мотивираме да променят начина си на живот – да преминат на балансиран хранителен режим (но не на рестриктивна диета), да включат спорт и двигателна активност в ежедневието си или минимум два пъти по един час в седмицата.
Много често при тези девойки има подлежаща инсулинова резистентност и затова предписваме меки глюкозни очуствители – деривати на витамин В. Така с обща промяна на начина на живот успяваме много добре да извадим момичетата от този порочен кръг и животът им да продължи в добро здраве и хормонален баланс. Ако тези проблеми не се преодолеят навреме, продължителното въздействие на метаболитните нарушения може да доведе в дългосрочен план от невъзможност за забременяване, както и от риск за сърдечно-съдови заболявания, ендометриален карцином, захарен диабет.
Мара КАЛЧЕВА
