Прееклампсията е едно от сериозните усложнения на бременността, което се характеризира с повишено кръвно налягане и може да засегне различни органи и системи в организма. Понякога се проявява с главоболие, зрителни нарушения, отоци или болка в горната част на корема, но може да протече и без ясно изразени симптоми. Затова редовното проследяване по време на бременността е от съществено значение за навременното ѝ разпознаване.
Грижата обаче не приключва с раждането. Преживяната прееклампсия е свързана с повишен риск от развитие на високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания в по-късен етап от живота. Това прави проследяването след бременността, познаването на индивидуалните рискови фактори и навременната консултация със специалист важна част от дългосрочната грижа за здравето на жената.
В това интервю д-р Ася Атанасова, кардиолог във FemiClinic, обяснява как се разпознава прееклампсията, кои симптоми изискват внимание, защо състоянието може да се прояви и след раждането и какво е важно да знаят жените за сърдечносъдовото си здраве след преживяното усложнение. Тя обръща внимание и на значението на проследяването при планиране на следваща бременност, както и на възможностите за ранна оценка и контрол на сърдечносъдовия риск.
Какво e прееклампсията?
Прееклампсията е усложнение на бременността, което се характеризира с новопоявило се високо артериално налягане -140/90 mmHg или повече – след 20-ата гестационна седмица, съчетано с данни за засягане на органи. Това може да бъде установено чрез наличие на белтък в урината (протеинурия) или чрез други показатели за органна увреда, например промени в бъбречната или чернодробната функция, намален брой тромбоцити или неврологични симптоми.
Прееклампсията обикновено се развива след 20-ата гестационна седмица при жени, чието артериално налягане преди това е било нормално. Тя може да се развие и при жени с предшестваща хронична хипертония – тогава говорим за насложена прееклампсия. Тя се характеризира с новопоявила се протеинурия или други признаци на органна увреда при жена с хронична хипертония, а в някои случаи и с данни за засягане на плацентарната функция и развитието на плода.
Ако не бъде разпозната и лекувана навреме, прееклампсията може да доведе до сериозни усложнения както за майката, така и за бебето.
Високото кръвно налягане ли е единственият признак на прееклампсия?
Високото кръвно налегне е задължителен компонент на прееклампсията. То може да бъде и самостоятелна изява по време на бременноста. Тогава се нарича гестационна хипертония. За начало на гестационната хипертония с счита отново 20 г.с., а ако високото кръвно налягане е регистрирано преди това се говори за хронична хипертония. Когато имаме насложен и друг симптом, какъвто е протеинурията или органно засягане, говорим за прееклампсия. Във всеки случай това налага по-задълбочени изследвания и лечение.
Има ли симптоми, по които бременната може да разпознае прееклампсията?
Оплакванията, които жената може да има, включват главоболие, отоци на краката, промени в зрението, чувствителност към светлина, задух, болка в горната дясна част на корема, под ребрата, както и гадене и повръщане.
Не винаги обаче прееклампсията протича с ясно изразени симптоми. Понякога тя се установява при рутинните прегледи при проследяващия акушер-гинеколог. Артериалното налягане е един от показателите, които се проследяват редовно по време на бременността. То може да бъде повишено както за сметка на систолното („горното“), така и на диастолното („долното“) налягане. И в двата случая стойностите трябва да бъдат оценени от лекар и при необходимост да се предприеме лечение.
При лабораторни изследвания може да се установи протеинурия или данни за засягане на други органи, например бъбреците и черния дроб.
Защо се изследва белтък в урината?
Протеинурията или наличието на повишено количество белтък в урината е един от честите съпътстващи признаци на прееклампсията, но не е задължително условие за поставяне на диагнозата. Тя е и неспецифичен показател, който може да се среща при различни бъбречни заболявания. При прееклампсията появата на белтък в урината е свързана с промени в бъбречната функция и повишена пропускливост на бъбреците.
По време на бременността бъбречната функция се променя, като се увеличава гломерулната филтрация и може да се наблюдава известно физиологично повишаване на количеството белтък в урината. За патологична се приема протеинурия от 300 mg или повече за 24 часа.
За установяване на протеинурия могат да се използват тест-лентичка за урина, количествено измерване на белтъка в 24-часова урина и изследване на съотношението протеин/креатинин в единична проба урина.
Какво е тежка прееклампсия?
Тежката прееклампсия се характеризира с тежко повишено артериално налягане – 160/110 mmHg или повече – и/или с данни за засягане на органи. Сред признаците на тежко протичане са силно или продължително главоболие, зрителни нарушения, болка в горната дясна част на корема или под ребрата, промени в лабораторните показатели, които показват засягане на черния дроб, бъбреците или кръвотворната система, както и белодробен оток.
Еклампсията е тежко усложнение на прееклампсията, при което се появяват гърчове, които не могат да бъдат обяснени с друга причина.
Какво представлява HELLP синдромът?
HELLP е съкращение от Hemolysis, Elevated Liver enzymes, Low Platelet count – хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки), повишени чернодробни ензими и нисък брой тромбоцити.
HELLP синдромът е тежко усложнение на бременността, което може да се развие при прееклампсия. Характеризира се с разрушаване на червените кръвни клетки, повишени стойности на чернодробните ензими и намален брой тромбоцити. Това е сериозно състояние, което изисква бърза оценка и незабавна медицинска намеса.
Може ли прееклампсия да се прояви след раждането?
Понякога прееклампсия може да има първа изява след раждане. Симптомите не се различават от тези при бременните -главоболие, зрително смущения, отоци на долните крайници, завишено артериално налягане и клинични и лабораторни данни за органна увреда. Ето защо провеждане на контролен преглед при специалист се препоръчва при съмнение за прееклампсия в следродилния период.
Колко време трябва да се следи кръвното след раждането?
Жените, които са развили прееклампсия или гестационна хипертония, трябва да продължат да следят артериалното си налягане и след раждането. Обикновено в ранния следродилен период може да се наблюдава ново повишаване на кръвното налягане, след което при много жени стойностите постепенно се нормализират.
Следваща консултация с кардиолог обикновено се препоръчва около 6-12 седмици след раждането. Тогава се прави преоценка на състоянието и на провежданото лечение и се преценява необходимостта от по-нататъшно проследяване от специалист.
Какъв е рискът от прееклампсия при следваща бременност?
Жените, развили прееклампсия при една бременност, имат по-висок риск от хипертензивни усложнения при следваща бременност. Данните показват, че рискът от гестационна хипертония при следваща бременност варира в широки граници – между 13% и 53%, а рискът от повторна прееклампсия е около 16%. Тези стойности зависят от тежестта и времето на поява на прееклампсията при предходната бременност.
Жените с анамнеза за прееклампсия са и с по-висок риск от развитие на артериална хипертония в по-късните години. Затова проследяването на кръвното налягане и грижата за сърдечносъдовото здраве остават важни и след края на бременността. Здравословното телесно тегло, редовната физическа активност и балансираното хранене са част от тази дългосрочна грижа.
Трябва ли жената да информира бъдещия си кардиолог, че е имала прееклампсия?
Да. Прееклампсията е важна част от медицинската история на жената и информацията за нея трябва да бъде известна на лекарите, които проследяват здравето ѝ и след края на бременността.
При планиране на следваща бременност жените, които са имали прееклампсия, могат да обсъдят със своя лекар необходимостта от предварителна консултация и оценка на общия сърдечносъдов риск. Това позволява при наличие на рискови фактори или придружаващи заболявания да бъде планирано подходящо проследяване още преди настъпването на следваща бременност.
Как се оценява рискът от прееклампсия в началото на следваща бременност?
Оценката на риска започва още в началото на бременността. Лекарят взема предвид медицинската история на жената и наличието на рискови фактори. Сред тях са предходна прееклампсия или друго хипертензивно заболяване по време на бременност, хронично бъбречно заболяване, автоимунно заболяване, диабет тип 1 или тип 2 и хронична артериална хипертония. Като допълнителни рискови фактори се определят първа бременност, възраст 40 или повече години, интервал между бременностите от 10 или повече години, BMI 35 kg/m² или повече, фамилна анамнеза за прееклампсия и многоплодна бременност.
Ранната оценка на риска е важна, защото при жени с повишен риск лекарят може да препоръча подходящи мерки за намаляване на риска от прееклампсия, включително нискодозов аспирин, когато това е показано.
