Знаете, че пЕдиатърът е посветен на цялостното здраве на мъничетата. А наясно ли сте каква е дейността на пОдиатъра? Заедно с подиатъра от FemiClinic д-р Кристиян Стойчев ще обясним за родилите кои са рисковите моменти в развитието на новородените и кога е необходимо да заведат своето дете при специалист.

Д-р Стойчев, с какво се занимава подиатърът и кога е нужно да заведем детето при него? 

Специалистите по подиатрия се занимават с болестите на ходилото, независимо от техния произход (вродени или придобити), както при деца, така и при възрастни.

Специално за децата (за крачетата) съветвам да се правят профилактични прегледи около 6-и-8-и месец, след самостоятелно прохождане на детето и около 3-та-4-та годинка. Идеята е да може да предотвратим или изчистим всякакви патологични прояви в областта на ходилата и да осигурим предпоставка за правилно развитие и добра биомеханика на походката.

Какво да правят родителите и какво да избягват за правилно развитие на ходилото?

При непроходили деца едни от най-важните неща са нежни масажи по хода на ахилесовите сухожилия с леко издърпване на петичките. Също така стречинг (разтягане със задържане) на тези сухожилия. Добре е тези неща да се извършват поне 4-5 дни в седмицата (за по 10-15 минути на ден). Това би повлияло благоприятно процеса на развитие на ходилата.

Относно нещата, които да се избягват, искам да обърна внимание на момента преди прохождане, когато детето започва да се изправя само̀, подпирайки се на раз най-

различни мебели. Този етап настъпва спонтанно, когато децата се почувстват готови за това. Преждевременното изправяне на детето на крачета (от страна на родители и близки), преди то самото да е готово за този момент, води до нежелан стрес върху долните крайници. И нещо, върху което искам особено да акцентирам (то се отнася и за по-големи деца), е седежът по време на игра. Седеж на буквата „М“ или „W“ (среща се и с двете наименования) е изключително вреден за ставите на долните крайници.

От огромна важност е да не се допусне развитието на този навик за седеж или да се изкорени, ако вече е налице. Няма стриктни условия или най-добри начини за това как

да седи детето, но има забранен, погрешен, вреден начин и това е именно този седеж – на „М“/ „W“.

Кои са рисковите моменти и за какво да внимават? Кога да потърсят специалист?

Сред нещата, които са най-обезпокоителни за родителите, е т.нар. прохождане „навътре“, с „Х“-образни колене. Това много често е естествен процес, който се обяснява с факта, че от трите опорни точки на ходилото (петата и ставите на големия и малкия пръст), в момента на прохождане (около 12 месеца) са развити само петата и ставата на палеца. Третата, външна, опорна точка (ставата на малкия пръст) се развива между втората и третата година. Това кара децата да усещат сигурност при стъпване с акцент на тежестта в областта на петата и палеца, което провокира т.нар. пронация или стъпване навътре. Много често децата израстват проблема и тук е нужно да подчертаем, че за справянето с тази особеност много спомага ходенето с боси крака, особено по неравен терен. Когато пронацията е силно изразена или детето не я е израснало до 5-6-годишна възраст, е необходима консултация със специалист.

Има ли фамилна обремененост на тазобедрената става? Т.е. вероятно ли е детето да има луксация, ако и майката е имала?

Луксацията на тазобедрената става (ЛТС) може да бъде вродена или придобита. Има деца, родени с нормални тазобедрени стави, които развиват дисплазия. От друга страна, има и такива, които се раждат с дисплазия на тазобедрената става, която отшумява спонтанно или след сравнително просто лечение, например с „Гащички на Павлик“. Така че трябва да осъзнаем, че луксацията на тазобедрената става е динамично заболяване и невинаги се проявява при раждането. Лечението е по-лесно и вероятността от усложнения е по-малка, когато се диагностицира рано и затова ехографските прегледи на тазобедерената става са от голямо значение. Дисплазията на тазобедрената става се среща по-често при момичета, особено ако е имало седалищно прилежание, или когато имат положителна фамилна анамнеза. Тези рискови фактори играят по-малка роля при момчетата.

Д-р Кристиян Стойчев е физиотерапевт и специалист в областта на подиатрията – болести на ходилото. Извършва специализирана профилактика, диагностика и лечение при проблеми в прохождането, плоскостъпие, ходене на пръсти и гръбначни изкривявания при новородени и деца с мускулно-скелетни заболявания и увреждания. Извършва изследване на високотехнологична 3D апаратура за оценка на състоянието на стъпалата и гръбначния стълб, методики за повлияване на болкова симптоматика в областта на ходилата и долен крайник, консултации за ортопедични стелки и обувки за деца и възрастни. Има специализации по консервативно лечение на ходило, ортолечение, кинезиология и биомеханика на походката; лечение на абнормално висок свод (Pes Cavus); и др. Към момента е част от екипите специалисти на МЦ „Майчин дом“- София и FemiClinic.