Бременността е свързана с редица естествени промени в работата на сърдечно-съдовата система. Сърцето започва да работи по-интензивно, кръвният обем се увеличава, а сърдечната честота постепенно се покачва. Затова усещането за ускорен пулс или сърцебиене не винаги е повод за тревога.
Кога обаче тези промени излизат извън очакваното? Кои симптоми изискват консултация с кардиолог и как се установява дали зад тях стои аритмия или друга причина? За промените в сърдечната честота по време на бременност, рисковите фактори и необходимостта от проследяване обяснява кардиологът от FemiClinic д-р Ася Атанасова.
Д-р Атанасова, как бременността естествено влияе на сърдечния ритъм на жената през различните етапи?
За нормален пулс се счита този, който попада в диапазона 60-90 удара/мин. По време на бременност сърцето на майката работи при повишен стрес, което е нормален адаптационен механизъм, за да може то да подкрепи нарастващия плод. Общия обем на кръвотока се покачва с до 50 % в края на бременността, което изисква сърцето да работи повече. Съдовото съпротивление или съпротивлението, което кръвоносните съдове оказват на движението на кръвта спада с около 20–30%, главно поради периферната вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове). В резултат на това сърцето увеличава честотата на своите съкращения, за да поддържа нормалното кръвообращение. Хормоналните промени по време на бременността, включително повишените нива на прогестерон и естроген, също допринасят за вазодилатацията. Това е още една причина сърцето да бие по-бързо, за да осигури достатъчен кръвен поток към органите и да поддържа адекватно кръвно налягане. Сърдечния ритъм на бременната може да се повиши с 10-20 удара в минута спрямо изходното. Универсална дефиниция за нормален пулс при бременна обаче не съществува. В края на бременността – трети триместър, очаквано сърдечната честота се покачва и тогава бележи своя пик, като не е изключено тя да надвиши 100-110у удара/мин.
Кои промени се считат за нормални по време на бременност?
Много жени усещат сърцебиене или „прескачане“ на сърцето с напредване на бременността. Това обичайно е доброкачествено. Тахикардия (повишена сърдечна честота), която се дефинира като пулс над 90/мин, е нормална по време на бременност. Майчиния пулс започва да се покачва към 12 гестационна седмица, като се запазва така до края на бременността. За нормално покачване на сърдечната честота се счита 10-20 удара в минута или около 10-30 % от изходната сърдечна честота измерени в покой.
Друга честа аритмия са камерните екстрасистоли. Пациентите често ги описват като прескачане на сърцето. Те се считат за нормални, но изискват по-задълбочени изследвания.
Изразена тахикардия, съпроводена с ниско артериално налягане, световъртеж, синкоп (припадък) или прояви на сърдечна недостатъчност – са повод за посещение при кардиолог.
Брадикардията (бавна сърдечна честота) може да бъде нормална за бременността, като тя е по-честа след раждане и се обяснява с връщането на нормалната функция на сърцето преди бременността. Брадикардия, съпроводена от хемодинамична нестабилност (спадане на кръвното налягане и недостатъчно кръвоснабдяване на органите), синкоп (припадък) или други симптоми, изисква допълнително уточняване. В какъв момент високият пулс става повод за посещение при кардиолог
В случай на наличие на друга съпътстваща симптоматика като гръдна болка, задух в покой, аритмичен пулс, симптоми на сърдечна недостатъчност, артериална хипотония или самата пациентка не може да толерира сърцебиенето – е уместно да се консултира с наблюдаващия лекар. Всеки случай с хемодинамична нестабилност – хипотония, шок, хипоксия, е знак за незабавна консултация със специалист. Пациенти със съпътстващи сърдечни заболявания са с по-висок риск и е препоръчително да се консултират с кардиолог дори преди забременяване.
Как да различим нормалните физиологични промени в сърдечната честота с тези, които са повод за притеснение?
Изследването и диагностицирането на аритмия е едно и също без значение дали става въпрос за бременна или небременна жена. То се разделя условно на три етапа. На първо място трябва да се снеме много точна и максимално детайлна анамнеза, общ статус и да се направи електрокардиографска оценка. На базата на това може да се обмисли започване на емпирично лечение, ако е необходимо. На второ място трябва да се изключи структурно заболяване на сърцето, което да е причина за аритмията. Това се извършва с помощта на ехокардиография и/или друга образна методика. На трето място трябва да се потвърдят или изключат други извън сърдечни причини за аритмията. Такива са например тиреоидна дисфункция, възпалителни заболявания, инфекции, анемия, белодробен тромбемболизъм. При бързо преходни, но ежедневни аритмии може да се обмисли поставяне на ХолтерЕКГ.
Кои са специфичните фактори, които могат да повлияят на сърдечната честота на бременната?
Жени с известни сърдечно-съдови заболявания като структурни сърдечни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечно оперирани, с кардиомиопатии спадат към висок риск за развитие на аритмии или усложнения по време на бременност. Препоръчва се да направят консултация с кардиолог при планиране на бременност и по време на бременността при възникване на нови оплаквания. Пациентки с предишни епизоди на тахикардия също имат повишен риск от развитие на аритмия в хода на бременността. Не на последно място жени с прееклампсия, сърдечни усложнения при предходна бременност, възрастни и такива с обезитет (затлъстяване) следва да посетят кардиолог с оглед на оценка на риска от сърдечно-съдови усложнения по време на бременност и в постпарталния период (периодът след раждане).
Някои банални причини за сърцебиене като високите летни температури и обезводняването не бива да се пренебрегват. И въпреки това е уместно да се направи обстоен преглед и да се изключи друга причинна за оплакванията.
Какви са потенциалните рискове за майката и бебето, ако аритмията не се лекува?
В повечето случаи най-честите аритмии са добре толерирани и не са повод за притеснение. Рисковете за майката и плода се определят от вида аритмия. При най-лошия вариант нелекуваните ритъмни нарушения могат да доведат до хемодинамична нестабилност и остра декомпенсация. Съществува риск от развитие на сърдечна недостатъчност, левопредсърдна тромбоза, която може да протече със засягане на мозък и органна увреда. Неотдавна имахме случай на млада жена с предсърдно мъждене с неизвестна давност, която дойде при нас за уточняване на терапевтичното поведение предвид скоро установена втора бременност. Проведохме всички диагностични процедури и оптимизирахме медикаментозната терапия, като я съобразихме с бременността. Изградихме план за лечение и действие при необходимост. Към момента жената остава под наблюдение като се надяваме на една успешна бременност, въпреки аритмията.
Възможно ли е стресът и тревожността да повлияят на сърдечната честота и как бременните да се справят с това?
Психологични фактори като стрес, работа, депресия и нисък социално-икономически статус се асоциират с повишени риск от сърдечно съдови заболявания при жените. Самата бременност физиологично води до покачване на сърдечната честота. От своя страна въпросите и очакването, които съпровождат раждането, както и болката и маточните контракции по време на самото раждане също водят до покачване на пулса и артериалното налягане, като това показва тясната връзка между психичното здраве на жената и клиничната симптоматика. При тежко протичащи бременности стреса може да увеличи риска от развитие на прееклампсия, като препоръките са за интегриран подход за психично и физично здраве.
Редовни прегледи и разпознаване на знаците на депресия и тревожност, работа с психолог, когато е необходимо са в основата на доброто психично здраве. Редовната физическа активност с леки и адаптирани за бременността упражнения също допринасят за доброто психично здраве на жената.
Какви са препоръките за рутинен контрол на сърдечната честота при бременни жени, за да може рано да се диагностицира сърдечно заболяване?
Измерването на сърдечната честота е част от рутинния клиничен преглед при специалист. При налични съпътстващи заболяване на сърцето или други се препоръчва консултация с кардиолог преди забременяване за оценка на сърдечно-съдовия риск, както и по време на бременност за проследяване. При наличие на симптоматика се препоръчва да се направи преглед при специалист, на базата на който да се прецени дали и каква необходимост има от по-задълбочени изследвания. Те могат да включват кръвни изследвания, ЕКГ, ехокардиография и холтерЕКГ. При всеки случай на притеснение от страна на бременната препоръчвам да потърси съвет от лекуващия лекар и да бъде насочена към кардиолог ако има индикации.
