830 милиона души по света живеят със захарен диабет, показват най-новите данни на Световната здравна организация за 2022 г., публикувани в актуализираната ѝ информационна справка от ноември 2026 г. Разпространението на заболяването сред възрастните се е удвоило за три десетилетия – от 7% през 1990 г. до 14% през 2022 г.
В България около 482 000 души на възраст между 20 и 79 години живеят с диабет според 11-ото издание на Diabetes Atlas („Атлас на диабета“) от 2025 г. – специализирано международно издание на Международната диабетна федерация.
Диабетът не е само нарушение в обмяната на глюкозата. Продължително повишените нива на кръвната захар увреждат кръвоносните съдове и увеличават риска от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. Според СЗО около 10% от смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания са свързани с високите нива на кръвната захар.
Особено тревожно е, че диабет тип 2 може да се развива години наред без ясно изразени симптоми. Така заболяването понякога се открива едва когато вече са настъпили усложнения.
В Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, разговаряме с кардиолога д-р Ася Атанасова за връзката между диабета и сърдечносъдовото здраве, рисковите фактори, ранното разпознаване на заболяването и възможностите за предотвратяване на неговите усложнения.
Д-р Атанасова, какви са основните видове захарен диабет, по какво се различават и какви са особеностите при тяхното развитие и протичане?
Има няколко основни вида захарен диабет.
Диабет тип 1 засяга около 5-10% от хората с диабет. Той се дължи на автоимунно разрушаване на бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. В резултат на това организмът изпитва абсолютен инсулинов дефицит.
Диабет тип 2 е най-разпространената форма на заболяването и представлява около 90% от всички случаи. Характеризира се с инсулинова резистентност, съчетана с постепенно намаляване на способността на панкреаса да произвежда достатъчно инсулин. Това води до повишаване на кръвната захар.
Вторичен диабет и стресова хипергликемия са две различни състояния. Вторичният диабет възниква в резултат на друго заболяване или на прием на определени медикаменти, които нарушават регулацията на кръвната захар.
Стресовата хипергликемия представлява временно повишаване на кръвната захар в отговор на остро заболяване или силен физиологичен стрес, например при хоспитализация по повод остър коронарен синдром. Тя не означава непременно, че пациентът има захарен диабет, но се свързва с по-неблагоприятна прогноза за основното заболяване.
След овладяване на острото състояние е необходимо да се проследят показателите на въглехидратната обмяна, за да се установи дали повишената кръвна захар е била само временна реакция или има недиагностициран диабет или предиабет. При необходимост може да се проведе орален глюкозо-толерантен тест няколко седмици след изписването от болницата.
Гестационният диабет е форма на диабет, която се установява по време на бременността, обикновено през втория или третия триместър. В много случаи нивата на кръвната захар се нормализират след раждането. Това обаче не означава, че рискът от диабет изчезва. Жените, прекарали гестационен диабет, имат повишен риск от развитие на диабет тип 2 в бъдеще. Затова се препоръчва провеждане на орален глюкозо-толерантен тест 4–12 седмици след раждането и периодично проследяване на гликемичните показатели впоследствие.
Д-р Атанасова, как се поставя диагноза захарен диабет?
Диагнозата захарен диабет се поставя въз основа на лабораторни изследвания. Използват се няколко диагностични показателя, като в определени случаи се вземат предвид и характерните симптоми на хипергликемия.
Един от основните диагностични показатели е кръвната захар на гладно. Стойности на плазмената глюкоза ≥ 7,0 mmol/L са диагностични за захарен диабет. Изследването се извършва след поне 8 часа без прием на храна.
Друг диагностичен метод е оралният глюкозо-толерантен тест (ОГТТ). При него пациентът приема разтвор, съдържащ 75 g глюкоза. Изследва се нивото на плазмената глюкоза преди приема на разтвора и два часа след това, като за целта се взема венозна кръв. Стойност ≥ 11,1 mmol/L на втория час е диагностична за захарен диабет.
Диагнозата може да бъде поставена и въз основа на случайна стойност на плазмената глюкоза ≥ 11,1 mmol/L, когато са налице типични симптоми на хипергликемия, като повишена жажда, често уриниране и необяснима загуба на тегло, или хипергликемична криза.
Друг важен диагностичен показател е гликираният хемоглобин (HbA1c). Той отразява средните нива на кръвната захар през последните два до три месеца. Стойности ≥ 6,5% (48 mmol/mol) са диагностични за захарен диабет.
Когато няма категорични симптоми на хипергликемия, резултатите трябва да бъдат потвърдени с повторно изследване.
Д-р Атанасова, имат ли пациентите със захарен диабет повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания?
Хората със захарен диабет имат два до четири пъти по-висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания в сравнение с хората без диабет. Най-честите прояви са коронарна болест на сърцето, инсулт, сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене. Понякога захарният диабет се открива едва след изявата на сърдечносъдово заболяване.
При оценката на сърдечносъдовия риск при пациенти със захарен диабет се вземат предвид медицинската и фамилната анамнеза, наличието на симптоми, находките от физикалния преглед, лабораторните показатели и резултатите от други диагностични изследвания.
За да определим доколко е застрашено сърдечносъдовото здраве на пациента, оценяваме вероятността от инфаркт, инсулт или друго сериозно сърдечносъдово събитие през следващите 10 години. При пациентите с диабет тип 2 за тази цел може да се използва специализиран инструмент, наречен SCORE2-Diabetes. Той отчита фактори като възраст, пол, тютюнопушене, артериално налягане, холестерол, продължителност на диабета и бъбречна функция. Въз основа на резултатите пациентите се определят като хора с нисък, умерен, висок или много висок сърдечносъдов риск.
Какви са стратегиите за намаляване на сърдечносъдовия риск при пациенти с диабет и висок холестерол?
Захарният диабет е рисков фактор за развитие на коронарна болест на сърцето, а когато е съчетан с повишени нива на холестерола, рискът нараства значително. Важно е да знаем, че при пациентите с диабет клиничната картина на инфаркта невинаги е типична и понякога симптомите могат да бъдат подценени или разпознати по-късно.
Ето защо контролирането на холестерола има особено важно значение при тези пациенти. Данните от епидемиологични проучвания показват, че високите нива на LDL („лошия“) холестерол и ниските нива на HDL („добрия“) холестерол са свързани с по-неблагоприятна сърдечносъдова прогноза.
Първата стъпка е индивидуална оценка на сърдечносъдовия риск, въз основа на която се определят целевите стойности на LDL холестерола и интензивността на лечението. Статините са основно средство за понижаване на LDL холестерола, а стойността му е един от основните показатели, по които проследяваме ефекта от терапията.
Колко важно е проследяването на артериалното налягане при пациенти с диабет?
По последни данни повишени стойности на артериалното налягане се установяват при 80% от мъжете и 87% от жените с диабет. Затова скринингът за артериална хипертония трябва да бъде част от проследяването на всеки пациент с диабет.
Контролът на кръвното налягане има съществено значение за намаляване на риска от инсулт, коронарни сърдечносъдови инциденти и бъбречни заболявания. При стойности на систолното налягане 140 mmHg или по-високи и на диастолното 90 mmHg или по-високи се обсъжда започване на медикаментозно лечение.
Важно е да се отбележи, че подходът към лечението на артериалната хипертония при пациенти с диабет е индивидуален и зависи от възрастта, придружаващите заболявания и общия сърдечносъдов риск. Не се препоръчва прекомерно понижаване на кръвното налягане. При много пациенти се цели систолно налягане около 130 mmHg, ако това се понася добре.
Кои са най-важните мерки за ограничаване на сърдечносъдовия риск при пациенти с диабет?
На първо място са здравословният начин на живот и добрият контрол на сърдечносъдовите рискови фактори. Препоръчва се хранене, богато на ненаситени мазнини, например средиземноморски тип диета, както и ограничаване на дневния прием на сол.
Хората с наднормено тегло или затлъстяване трябва да се стремят към редукция на телесното тегло и да включат редовна физическа активност. Препоръчителното натоварване за възрастни е поне 150 минути седмично с умерена интензивност или 75 минути с висока интензивност. Физическата активност трябва да бъде съобразена със състоянието и индивидуалните възможности на всеки пациент.
При избора на лечение могат да се включат и глюкозопонижаващи медикаменти, които имат доказани ползи по отношение на редукцията на теглото и сърдечносъдовия риск. Интензивният контрол на кръвната захар намалява риска от микроваскуларни усложнения, а ефектът му върху сърдечносъдовите усложнения зависи от конкретната терапия и индивидуалния профил на пациента.
Отказът от тютюнопушене е друга съществена стъпка за намаляване на риска. При необходимост може да се обсъди и никотин-заместителна терапия. Не по-малко важно е активното лечение на придружаващите заболявания, особено артериалната хипертония и дислипидемията (нарушенията в липидния профил). Контролът на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар е основата на цялостната стратегия за сърдечносъдова защита при хората с диабет.
