Защо българките предпочитат да раждат след 30 г. и защо е толкова висок процентът на жените раждащи със секцио. Тези въпроси зададохме на проф. Иван Костов. Питаме го и за безкръвните и роботизирани операции в областта на гинекологията и за големия брой жени у нас с рак на шийката на матката. Разговаряме и за генните изследвания и терапии.
Проф. Костов, данните на статистиката сочат, че се увеличава възрастта на която българките раждат първо дете. Какви са причините?
Това е факт, а причините са комплексни. Става въпрос за тенденция, която се развива през последните десетилетия в развитите държави и България не прави изключение. Има и още един фактор, който засилва тази тенденция и това е икономическата криза. Този е може би най-сериозният фактор. Всяка една двойка, която иска да има свое дете е нормално да търси икономическа стабилност и прогнозируемост в някаква степен на живота. Истината е, че в последните години България се намира в сериозна рецесия, а и целият преход се отрази доста сериозно на раждаемостта в страната. Резултатът е, че сме в траен отрицателен естествен прираст. Променя се и мисленето на българката, особено на образованата и интелигентната българка – тя иска да пътува, да открива светове, иска да се реализира професионално, да гради кариера и решението за първо дете се отлага във времето
Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете?
Биологично – между 20 и 25 години. Но все повече жени раждат след 30 г. и дори след 40. Категорично искам да посъветвам българките да не отлагат този момент, защото има и биологична страна, а именно яйчниковият резерв, който заради начина на живот и някои генетични фактори може да бъде преждевременно намален – не са малко случаите при които жени още на 35-36 г. имат намален яйчников резерв и това вече е проблем за забременяване. На второ място поради вредни навици на мъжете – тютюнопушене, алкохол, обездвижване –се променя спермограмата, което също се отразява негативно на зачеването. Така че, по-млади е по-добре хората да имат деца. Много мои пациентки се оплакват, че „няма мъже“, а това се дължи на факта, че българският мъж и като цяло съвременният европеец е притиснат от икономически обстоятелства и не му е до създаване на деца. Имам много приятели във Франция и Германия, които са на повече от 30 години, а още живеят с родителите си, работят, но по обективни икономически обстоятелства не могат да създадат дом и семейство.
Защо е толкова висок процентът на раждащите чрез секцио в България и този вид раждане наистина ли е много по-щадящ за плода?
България е водеща сред страните от ЕС като процент на Цезарови сечения от общия брой раждания – около 50 % от ражданията у нас са с цезарово сечение. Това се дължи изцяло на акушер-гинеколозите. В момента има обратен тренд – жените, особено образованите и тези, които четат и се интересуват от темата раждане, все повече искат нормално раждане, защото то е природосъобразното. Но причината да се ражда със секцио е страхът на лекарите да се води раждане по нормален механизъм. Много по-лесно е да се направи цезарово сечение от гледна точка на управление на риска, ако нещо се случи с майката и бебето. Има един афоризъм, който казва, че има много стигнали до съдебната зала акушер-гинеколози заради това, че не са направили секцио и много по-малко са тези, които са стигнали до съда, затова че са направили цезарово сечение. И не на последно място причина за големия брой такива раждания е и тайм мениджмънтът – в големите родилни отделения и клиники дните преди Коледа, например, изобилстват с цезарови сечения заради удобство на медицинския персонал.
Продължава ли тенденцията за намаляване на раждаемостта?
За огромно огорчение продължава и това е най-големият проблем на нашата нация, защото тази територия ще продължи да съществува географски, но като популация България намалява и то с много сериозни и осезаеми темпове. В света сме на едно от челните места по отрицателен естествен прираст – съотношението на новородени към броя починали хора. И ако в България в периода 1975-1980 г. са се раждали по 130 000 бебета на година, сега се раждат по около 50 000 – 53 000. В същото време умиращите са относително константна бройка, тъй като България е на едно от водещите места по застаряващо население. Нацията ни страда от много хронични заболявания, на едно от първите места в Европа сме по сърдечно-съдови и онкологични болести. И в крайна сметка имаме и ниска продължителност на живота и за мъже и жени. Ако политиците не направят така, че да се раждат повече деца, ние бавно и полека се топим и изчезваме като нация.
Има ли и в областта на акушерството и гинекологията недостиг на кадри?
Има много сериозен недостиг на кадри по отношение на акушерки и тук можем да посочим следните причини: в България има доста голям брой болници и аз не зная доколко работи Националната здравна карта, но ако вземем София, тук само специализираните болници са три, като добавим и всички частни болници, се получава фрапираща цифра от около 15 болници, в които се извършват раждания. Пазарът е много напрегнат и има дефицит на акушерки. Освен големият брой болници, съществува и сериозен отлив от тази професия през последните десетилетия. Надделява и комерсиалното мислене и дори завършващи акушерки казват: Аз ако стана маникюрист, ще печеля много повече, а и няма да давам нощни дежурства. Отлив на медицински сестри и акушерки има в цяла Европа през последните десетилетия, като основна причина е тежестта на професията и неадекватното заплащане.
Напоследък ендоскопската хирургия намира все по-широко приложение, каква част от гинекологичните операции се извършват по безкръвен начин?
Ендоскопската хирургия не само в гинекологията, но и в коремната хирургия и в урологията, включително и в кардиологията вече заема огромна част от оперативното лечение. Гинекологията е майката на ендоскопската хирургия. В днешно време в развитите държави 80% от операциите в тази област се извършват лапароскопски – било чрез конвенционална лапароскопия или чрез роботизирана такава. Това е така, защото медицината се развива все повече към атравматизъм. Пациентите искат да се приберат по-бързо у дома, да страдат по-малко от разрези, да нямат болка. И хирургията обяснимо върви към минимализъм. Лапароскопската хирургия е високотехнологична и изисква обучение, екипите са зависими от машините, които са различни и моделите им непрекъснато се обновяват Техниката непрекъснато се усъвършенства и това ни позволява да правим все по-модерни и ефективни операции. И затова светът върви все повече към лапароскопски операции. Дори има един афоризъм, който каза, че след 50 г. единствената операция, която няма да се извършва лапароскопски ще бъде цезаровото сечение.
Застраховани ли са от грешки роботизираните операции?
Там където има човешки фактор, винаги има и грешки. Човешко е да се грешки и лекарите не са богове. И в медицината, и в авиацията, а те много си приличат, статистически погледнато, когато има грешки, те са допуснати от човек и рядко от техниката. Много е важно да се направи правилна преценка за всеки един случай, който подлежи на оперативно лечение, какъв да бъде подходът – дали да е отворена операция, или да е лапароскопска. Когато говорим за грешки, винаги на първо място опираме до това, доколко е поставена точна диагноза, доколко е прецизиран всеки един случай, до каква степен е добра организацията на операцията. За лапароскопските операции е много важно да има сработен екип, съществено е и колко е добра апаратурата, колко перфектна е антисептиката и последващото следоперативно наблюдение.
Какво е приложението на изкуствения интелект?
Изкуственият интелект е част от нашето съвремие и това е нещо, колкото страшно, толкова и хубаво и може да бъде в полза на медицината и на човечеството. Наскоро бях на един семинар и гледах приложение на изкуствен интелект в колпоскопията. Това е метод, който се основава на наблюдение чрез оптична система, която увеличава образа на шийката на матката и служи за скрининг на ракови заболявания. Чрез колпоскопия гинекологът търси променени зони предрак или рак. Когато използваме апаратура, свързани с хай дефинишън видеокамери, могат да се запазват много образи и тогава изкуственият интелект може да помогне за точната диагностика. И когато говорим за образна диагностика, тук включваме и ултразвук, и ядрено-магнитен резонанс, и компютърен томограф, които позволяват създаване на големи масиви от снимки. Тази огромна информация може да бъде селектирана от изкуствения интелект и може да бъде изключително полезна на лекарите. Все още обаче, изкуственият интелект не може да замени напълно хирурга. Дори и това, което ние наричаме робот, не е в истинския смисъл робот, защото фактически повтаря движенията на ръцете на хирурга, като ги усъвършенства, както усъвършенства и неговия поглед чрез 3D камера с висока резолюция. Широко е и приложението на AI в интерпретацията на лабораторни резултати, за вземане на решения и за поставяне на по-точна диагноза.
Благодарение на съвременната апаратура откриват ли се болестите в по-ранен стадий и това увеличава ли шансовете за пълно оздравяване?
Това е усилие на хората през вековете. За да се намали заболеваемостта като цяло, ние използваме профилактиката. Ранният скрининг (това е вторична профилактика) ни позволява да пресяваме и да хващаме в много ранен стадий предразположения или самото заболяване, а това прави възможно оздравяването. Това е т.нар. масов скрининг (пресяване) на хронични заболявания. Такова заболяване, например, е и диабетът. При някои онкологични заболявания, като например ракът на маточната шийка, организираният скрининг би позволил значително намаляване на случаите с този вид онкологично заболяване.
На какво се дължат огромния брой случаи на рак на маточната шийка в България?
На липсата на първична и вторична профилактика. Първичната профилактика са ваксините. Българските родители, може би поради липса на информация, не са привърженици на тези ваксини. А ако момичетата са ваксинирани, ще се стигне до това заболяването да бъде минимализирано, до степен да изчезне. В Австралия, Финландия и в други държави ракът на шийката на матката е вече казуистика, поради това че десетилетия се ваксинират цели поколения тийнейджъри момичета и момчета. В САЩ има 50 % спад. Заболяването се предизвиква от онкогенни щамове на човешкия папиломен вирус. Съветът ми към дамите е освен да си правят цитонамазка, вече да изследват и вирусоносителство на HPV. В България, която е на второ място в Европа след Румъния всеки ден умират по 2-3 жени от рак на шийката на матката.
В какви случаи се прави генетичен скрининг на плода при бременни?
Прави се при всички бременни, това е част от женската консултация в България. В „Майчин дом“ се намира Централната генетична лаборатория. Съответно нашата болница е ангажирана с тази профилактика в национален мащаб. Съществува т.нар. ранен биохимичен скрининг, има го и на по-късен етап от бременността с идеята, ако има хромозомни аномалии, да могат да се разкрият и генетични дефекти.
Проф. д-р Иван Костов е акушер-гинеколог с 25-годишен стаж.
Професор по акушерство и гинекология в Медицински университет-София, ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология в същия университет, директор на Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“, член на консултативния съвет на министъра на здравеопазването.
Специализирал е лапароскопска и роботизирана хирургия, онкогинекология и урогинекология в Германия, САЩ, Франция, Израел, Белгия, Италия и други.
