10% от мъжете също страдат от следродилна депресия, защото са оставени на заден план след бебето
Най-опасни особености на заболяването следродилна депресия са суицидният риск, който е в пъти по-висок отколкото в останалата популация, и отказът на майката да се грижи, да кърми, дори да прегърне бебето. Състоянието, наречено “Бейби блус”, е много по-краткотрайно, преминава за 20-30 дни в тъга, безпокойство, раздразнителност и умора, коментира за 24 часа психиатърът от FemiClinic д-р Мирослав Георгиев. Д-р Георгиев е с повече от 15 години клинична практика. Диагностицира и лекува психични разстройства като: психози, депресии, неврози, тревожни състояния, страхови състояния, паническо разстройство, реакции на стрес, поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в общуването, разстройства на храненето, семейни и брачни проблеми. Преглежда и деца над 14 години в присъствие на родител.
– Д-р Георгиев, какво представлява следродилната депресия?
– Следродилната депресия е депресивно състояние, появило се след раждане. Може да се появи след раждане на първо дете, при всяко следващо раждане, след спонтанен аборт или прекъсване на бременност.
Още в IV век пр.н.е. гръцкият лекар Хипократ е описал драматичните психологични промени, които някои жени претърпявали след раждане. Раждащите за първи път по-често страдат от следродилна депресия.
Следродилната депресия е сериозен проблем, който засяга 15-20% от майките по света. За съжаление, повечето страдащи не получават правилна диагноза и лечение. По последни американски проучвания и 10% от мъжете получават форма на следродилна депресия, което е свързано с промяната на статуса им след раждането на детето и насочване на грижите и вниманието на майката изцяло към бебето, докато те остават на заден план.
Основната причина е силното намаляване на естрогена, който има и антидепресивен ефект за сметка на прогестерона, чиято функция е да протектира бременността, ендокринологичните промени в нивата на хормоните, сезонът, в който се ражда детето (през есента и зимата шансът майката да изпадне е подобно състояние е по-малък), индексът на телесна маса, дали е поставяна епидурална упойка, дали плодът е износен пълните 9 месеца.
– Според статистика до 80% от майките изпитват бейби блус. Каква е разликата между следродилната депресия и това състояние?
– Състоянието, наречено “бейби блус”, е много по-краткотрайно. То се характеризира с промени в настроението, което изпитват много жени след раждането, характеризиращи се с тъга, безпокойство, раздразнителност и умора. Те преминават в рамките на 20-30 дни. Следродилната депресия е много по-тежко и продължително състояние.
При около 10 до 20% от майките симптомите се засилват и продължават много по-дълго. Оплакванията могат да се появят дори и няколко месеца след раждането. Характеризира се с изпитване на силна тъга, тревога, отчаяние, които могат да са толкова силни, че майката да не може да се грижи за новороденото си дете и да изпълнява ежедневните си задължения.
– По кои симптоми може да се разпознае следродилната депресия и да се различи от нормалната умора и стрес след раждането?
– Много жени могат да се чувстват неспокойни след раждането, дори и да нямат следродилна депресия, но това усещане преминава в следващите няколко дни след раждането.
Ако оплакванията продължат повече от 1-2 седмици, задължително трябва да се диагностицира и лекува от психиатър.
Основните симптоми на следродилната депресия са:
- умора и раздразнителност
- тъга, плачливост, липса на енергия
- главоболие, сърцебиене, болки в гърдите
- нарушения на съня, умора
- загуба на апетит и тегло
- преяждане (емоционално хранене) и наддаване на тегло
- нарушение на концентрацията и вниманието
- трудно вземане на решения
- прекалено се тревожи за бебето
- не се интересува от бебето
- чувство за вина и безполезност
- няма интерес от обичайни дейности и др.
– Кога трябва да се потърси специалист?
– Всеки път при персистиране на оплакванията повече от седмица трябва да се потърси специализирана помощ.
– Какви са основните методи за лечение?
– Важно е да се знае, че следродилната депресия може ефективно да се лекува с медикаменти, да отшуми и изчезне напълно.
Лечението зависи от тежестта на депресията. Основното лечение е с антидепресанти и чрез психотерапия.
– Какви видове терапии са най-ефективни за лечение на следродилна депресия?
– Най-ефективната терапия е с антидепресанти. По многобройни клинични проучвания най-безопасният от тях е сертралин. Той може да се дава дори по-време на бременността до края на втория триместър, без да има риск от увреждане на плода. Употребата му след това понякога води до намалено тегло на новороденото или леки затруднения в послеродовата адаптация на бебето.
– Има ли риск за кърмачето при прием на антидепресанти?
– Ако жената кърми, трябва да се има предвид, че около 10% от медикаментите преминават в кърмата и е желателно до преустановяване на кърменето да не се използват. Ако случаят е тежък, кърменето се заменя с прием на адаптирани хуманизирани млека и майката се лекува.
– Защо се появява следродилната депресия и може ли една жена да се предпази?
– Рискът от развитие на следродилна депресия може да се намали, ако ограничим излагането на вредни фактори.
Бъдещата майка трябва да е в стабилно психическо и физическо състояние поне 3 месеца преди бременността, добре е лекарствената терапия да предхожда бременността при наличието на психични проблеми.
Емоционалните фактори като непланирана бременност, преждевременно раждане, загуба на свободата, погрешните схващания за майчинството, загриженост за външния вид на жената и липса на подкрепа от семейството и партньора също могат да допринесат за депресията.
Затова е необходимо на бъдещите майки да се предостави максимална информация, да се чувстват добре приети и подкрепени от екипа на лечебното заведение, да посещават училище за родители и други форми на получаване на знания и умения, свързани с раждането и отглеждането на детето.
– Има ли статистика или данни колко майки в България страдат от депресия, увеличава ли се броят на жените, които развиват това заболяване през последните години според Вас?
– Статистиката за България не се отличава от европейската, американската или световната статистика. Средно от 10 до 20% от майките имат следродилна депресия. Тоест при 50-60 хиляди раждания годишно това са най-малко 5000-6000 жени.
Не всички от тях обаче търсят психиатрична помощ поради срам, стигма или културни особености на общността, в която живеят.
– Може ли храненето да повлияе на следродилната депресия?
– При депресивни разстройства се препоръчва консумацията на храни, богати на триптофан, който е прекурсор на серотонина. Пример за такива храни са бананите, суровото какао и тъмният шоколад, овесените ядки, чията, суровите тиквени семки, нахутът, пуешкото месо и други.
Важен е приемът на храни, богати на витамин С, витамин В6 и В12, омега-3 и омега-6 ненаситени мастни киселини, на ферментиралите храни и някои билки.
Напоследък излизат много проучвания за връзката между микробиома и психичното здраве.
Консумацията на тези храни значително подпомага възстановяването и задържането на продължителен ефект от терапията.
– Докъде може да стигне една следродилна депресия? Имате ли случаи от практиката Wи, които са крайни?
– Основна особеност на тази депресия е суицидният риск, който е няколко пъти по-висок, отколкото в останалата популация.
Самоубийството е най-голямата опасност при тези жени. Също така при тежките форми на следродилна депресия майката отказва да се грижи за бебето, да го кърми, дори не иска да го прегърне, което пречи на изграждането на силна емоционална връзка между майката и детето ѝ.
– Защо са толкова малко психиатрите у нас, особено детските?
– Това е въпрос на здравна политика. Липсата на адекватно финансиране на психиатричните грижи у нас прави специалността неатрактивна за младите лекари.
Голямата натовареност, лошите битови условия в психиатричните болници и липсата на адекватно заплащане допринасят за липсата на желаещи млади лекари да специализират психиатрия и в частност детска психиатрия.
Въпреки това все още у нас има изключително добри лекари психиатри на световно ниво и добра психиатрична школа.
– Колко често младите и децата се нуждаят от психиатрична помощ?
– През последните години има изключително увеличаване на случаите на депресивни, тревожни и панически разстройства при възрастните и на поведенческите и аутистичните разстройства при децата.
По данни на колегите от Австрия в Европа има около 40 млн. с този вид оплаквания
– Каква е разликата в експертизата на психиатър и психолог?
– Психиатрите са биологично ориентирани лекари, които лекуват медикаментозно психичните заболявания. Психолозите са наши колеги, с които работим в тясно сътрудничество за подпомагаща психотерапия, която провеждат с различни методи – психоанализа, поведенческа терапия, гещалт терапия, когнитивно-поведенческа терапия, психодрама, трансакционен анализ, арттерапия, семейна терапия, логотерапия и екзистенц анализ, неорайхианска аналитична психотерапия, позитивна психотерапия, аналитична (Юнгианска) анализа и други.
7 СЪВЕТА
Майката, страдаща от депресия, трябва да си почива и винаги да се опитва да дремне, докато бебето спи.
Да разговаря със съпруга и семейството си за това как се чувства.
Да не се претоварва и да не се опитва да върши всичко сама.
Да помоли партньора си за помощ при нощния плач и хранене, добре е двамата родители да се редуват.
Да разговаря с други майки, за да научи неща от техния опит.
Да прекарва повече време насаме със съпруга или партньора си.
Да се потърси консултация с лекар специалист психиатър и да се обсъди възможността за лечение с медикаменти.