Горещите вълни са само върхът на айсберга. Менопаузата е естествен етап от живота на всяка жена, но промените, които настъпват в този период, далеч не се изчерпват с прекратяването на менструацията. Хормоналните колебания оказват влияние върху съня, настроението, кожата, костите, метаболизма и дори сърдечно-съдовото здраве. Защо някои жени преминават през този период почти незабелязано, а за други той е свързан със сериозни физически и емоционални предизвикателства?
По темата разговаряме с проф. д-р Мария Юнакова, дм – акушер-гинеколог с дългогодишна клинична практика в репродуктивната медицина в в СБАЛАГ „Майчин дом“ и МК „Д-р Щерев“. Тя е част от екипа на FemiClinic, преподавател от Катедрата по акушерство и гинекология на Медицинския университет-София и заместник-председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве.
Проф. Юнакова, всички знаем, че менопаузата не засяга само репродуктивната ни система, какво друго се променя в тялото на жената?
Менопаузата е времето от последното маточно кръвотечение, обусловено от яйчниковата дейност, след което в продължение на една година не настъпва менструация. Средната възраст е 51 години и половина. Промените в женския организъм, свързани с постепенното отпадане на яйчниковата функция, се наричат менопаузален преход или климактериум. Той обхваща т.нар перименопаузален период на понижаваща се яйчникова функция – 5 до 10 г. преди менопаузата и постменопаузалния период на задълбочаващ се естрогенов дефицит – до 10 години след менопаузата. Явлението е фиксирано като трайна, унаследяваща се генетична програма. Разбира се, значение имат и социално-поведенчески и външни фактори.
Периодът на менопаузалният преход обхваща около 10 до 20 години от живота на жената.
Хормоналните промени през този период засягат и променят функцията на всички органи и системи на жената в по-малка или по-голяма степен. Това от своя страна е свързано с проявата на различни по вид и тежест симптоми – „патологично протичащ климактериум“. Само 20 – 25% от жените имат привилегията тези промени в организма да протичат безсимптомно. При средна продължителност на живота на съвременната жена 81 години (към 2019г.), над 30% от живота й е обхванат от климактериума. Увеличаването на продължителността на живота на жените и броят им в тази възраст довежда до значителни медико-социални проблеми, изискващи специфичен подход – „медицина на менопаузалния преход“.
Кои са основните проблеми, които се наблюдават?
Различните проблемите се наблюдават в различните етапи на менопаузалния преход. В пременопаузалния преиод доминиращите прояви са следствие на намаляване на броя на фоликулите в яйчниците и дизовулацията или липсваща овулация. Началните промени са следствие на релативния хиперестрогенизъм. Наблюдават се промени в цикъла в посока на скъсяване на цикъла или дисфункционалните нерегулярни маточни кръвотечения. Поради релативния прогестеронов дефицит се наблюдава по-изразен предменструален синдром, склонност към поява на естроген зависими образувания като миомни възли, полипи на ендометриума, функционални яйчникови кисти.
Една от най-частите патологични прояви на този период са дисфункционалните маточни кръвотечения – 60% от причините за кръвотечение и 14% за хоспитализация на жените между 45 – 55 г. възраст. Те налагат задължително хистологично изключване на предракови или ракови промени на маточната лигавица.
А какви са основните симптоми и как да се ориентираме?
Основните симптоми, които са емблематични за климактериума, са вазо-моторните симптоми с водещи т.нар. „горещи вълни“ и „нощни изпотявания“ – най-осезаеми, упорити и повлияващи негативно качеството на живот в този период. Засягат до 80 % от жените в менопаузалния преход. Започват около 2 години преди менопаузата. При 85 % от тях симптомите продължават повече от една година. При 25 % – до 5 или повече години. Точният патофизиологичен механизъм продължава да бъде проучван. Свързва се главно с честите и резки флуктуации в нивото на естрогените в преходния период и в по-малка степен с хипоестрогенизма. Естрогените повлияват рецепторната чувствителност и активност по отношение на различни невротрансмитери като норепинефрин, серотонин, други и стеснява зоната на терморегулацията в хипоталамуса. Ефектът върху активността на различни невротрансмитери в главния мозък са в основата и на други не редки симптоми като депресия, раздразнителност, умора и разстройства на съня.
Симптоми с много негативен ефект върху качеството на живот, характерни за по-напредналата фаза на менопаузалния преход и по-скоро постменопаузалния период, са тези от групата на т.нар. генито-уринарен синдром: сухота на влагалището, дизурични (болка при уриниране) и болка при полов контакт, повишена честота на вагиналните инфекции за сметка на липсата на лактобацили и повищено РН на влагалището, различни форми на инконтиненция. Промените във вагиналната и уретрална лигавица са проява на задълбочаващ се хипоестрогенизам, до колкото те са много богати на естрогенови рецептори и респ. чувствителни на естрогеновото отнемане.
На подобен принцип са и промените в кожата – настъпва постепенно намаляване на колагена и фибробластите, дебелината на епидермиса, кръвоснабдяването на кожата с ефект сухота, намален тургор, лесна ранимост.
Една от значимите от здравна гледна точка последици от хормоналните промени е намаляването на костната плътност.
И развитието на остеопороза, проявяващо се при всички жени в този преходен период, в различна степен и с различен темп. Тези промени отново са свързани с намаляването на естрогените и свързаното с това негативно съотношение на костно изграждане спрямо костната резорбция. На този принцип са и промените в устната кухина и здравето на зъбите.
Естрогените при жените в репродуктивна възраст са естествена протекция по отношение на съдовата атеросклероза и респ.сърдечно-съдовия и мозъчно-съдовия риск и това прави жените много по-устойчиви от мъжете по отношение на тези заболявания. Благодарение на естрогените липидния и въглехидратния метаболизъм са оптимални. След постепенното и задълбочаващо се намаляване на естрогените този протективен ефект изчезва – развива се метаболитен синдром от мъжки тип: покачване на триглицеридите и „лошия“ холестерол, намалява „добрия“ холестерол, развива се хиперинсулинемия и предиабетни промени, увеличава се атерогенния риск, увеличава се риска от тромбози.
Може ли жената да премине по-леко през всички придружаващи менопаузата състояния, за които толкова много сме чували?
Доброто познаване на физиологичните и патологични процеси през менопаузалния преход и подлежащите патофизиологични причини за тях, позволяват на изследователите и медицинските специалисти да предложат мерки за подобряване на качеството на живот на жените през климактериума. Тези мерки включват препоръки запромяна в начина на живот, хормонално и нехормонално лечение.
Хормоналната терапия през климактериума е „златен стандарт“ и най-ефективна за покриване на почти всички симптоми на преходния период. Доказана е и нейната протективна роля по отношение на развитието на остеопороза, сърдечно-съдов и мозъчно-съдов риск, превенция на развитието на деменция и болестта на Алцхаймер.
Поради бурното и масово прилагане на хормоналната терапия за лечение на климактерима през 70-те и 80-те години на миналия век, без подбор на пациентите, се натрупаха известни обезспокоителни данни за увеличен риск от рак на ендометриума, на гърдата и тромботичен риск. Това доведе до отлив в прилагането й. Това беше обаче и повод хормоналната терапия да стане може би най-добре проучената и с най-прецизирани и изчистени индикации и контраиндикаци за приложение. Формулирани бяха принципи на приложението й, които я правят максимално ефективна и безопасна.
Автор: Момичетата от града
